Съобщение
Тъй като тиражът е ограничен, нека списанието да се предава от читател на читател.
Подписаните материали изразяват мнението на автора и не ангажират редакцията.
Драги читатели,
Ще ви направи впечатление, че в ръцете ви е шестата книжка на сп. "Вестител", а не осма или девета. Вероятно до края на годината ние ще издадем още два броя. Няма да успеем да изпълним първоначалната си задача за редовно ежемесечно отпечатване на списанието. Както сами разбирате, не намерихме финансова подкрепа от външни източници. Ние го съставяме със собствени сили и според нашите възможности. Отново благодарим на всички автори, които безвъзмездно ни предоставят преводи и оригинални материали. Ние очакваме отзвук и от вас, нашите читатели. Само заедно с вас можем да подобрим неговото списване.
Спас Карафезов
Това е темата на спечеления от Национално читалище на слепите "Луи Брайл" проект по програмата на ООН, МАТРАКАП на холандското правителство и Американската агенция за международно развитие за подпомагане дейността на читалищата в България. На първия етап са финансирани само 29 читалища от цялата страна. Нашето е единственото за столицата.
Проектът предвижда отпечатването на 18 заглавия на брайлов шрифт. Част от книгите ще бъдат предназначени за ученици и съобразени с техните програми по литература. Ще бъде доставена електронна техника, която да подпомогне издателската дейност. Планирани са 200 заглавия, получени от българските издателства на магнитен носител да бъдат преобразувани на DOS. Засега говорещата програма, с която разполагаме, прави достъпни електронните книги единствено на тази система. Тъй като повечето издателства набират своите книги на Pagemaker, преработката на заглавията е задължителна и за работа с говорещата програма на Windows, каквато предполагаме, че ще бъде разработена и въведена през следващата година. Тази перспектива разкрива и устойчивия характер на проекта. Предвижда се също така и организирането на два курса за слепи от по трима души за работа с компютър в Интернет. Ще бъдат осигурени и консултации за инсталиране и ползване на програмите от слепи читатели. За съжаление в проекта не попадна издаването на нашето списание "Вестител", както и средства за доставката на брайловите книги на читателите по домовете. Тези библиотечни услуги ще останат за сметка на читалището. За това пък получихме възможност да издадем притурка към списанието на плосък шрифт. Това ще бъдат рекламни материали във връзка със 75-годишния юбилей на читалището.
Това ще ни даде шанса да покажем пред обществото нашата дейност, която е свързана с образованието, културата, рехабилитацията и интеграцията на слепите хора. Спечеленият проект ще допринесе за осъществяване на тези цели и задачи. Той ще бъде изпълнен предимно от слепи специалисти.
Спас Карафезов
От първи юли 2002 г. в град Варна работи маршрутна служба за хора с физически увреждания. Фондация "Съпричастие" предлага три вида услуги:
- Транспорт от дома до държавни и обществени институции;
- Придружаване и помощ при посещение в образователни, здравни, социални и културни институции;
- Посредничество между клиента и институциите в негово отсъствие (доставка на книги по домовете, административни услуги, застъпничество и лобиране.
Услугите на маршрутната служба се ползват по предварителна заявка от деца и възрастни с експертно решение на РЕЛК или ТЕЛК. Клиентите заплащат такса съобразно вида и времетраенето на предоставените услуги. Проектът е финансиран от програма "Матра - кап" на посолството на кралство Холандия.
Светлозар Алексиев
Последните 5 години управление на лейбъристите във Великобритания оставят впечатлението, че това управление се осъществява от двама души - министър-председателя Тони Блеър и Гордън Браун - пазителят на държавната хазна, който афишира пълна самостоятелност от премиера и сам уверява, че неговото назначение представлява най-големият успех на Блеър.
Но ето че напоследък трети човек се появява на ринга, а именно Дейвид Бланкет - министърът на вътрешните работи, за който вече се говори, че може да бъде следващият премиер.
Самият факт, че още едно лице се откроява в правителството сам по себе си е забележителен, но издигането на г-н Бланкет е достойно за отбелязване и заради още една причина: той е сляп.
Като вътрешен министър той се занимава с такива неща като незаконна имиграция, престъпност, расови напрежения, полицията като цяло и реформите в британските затвори - все области, които ежедневно произвеждат новини за първите страници на вестниците.
Надмогвайки своя физически недъг, Дейвид Бланкет се превръща в олицетворение на самодисциплина и вдъхва огромно доверие, което дава основание на избирателите да обвиняват правителството в липса на достатъчна твърдост при отстояването на интересите на Великобритания в Европейския съюз. Той с удоволствие се възползва от разрешението на Тони Блеър да изказва свободно мнението си, каквото право досега беше дадено само на г-н Браун.
"Ако не сме внимателни - споделя той пред чужди кореспонденти наскоро - можем да заприличаме на обществени служители, които работят, говорят и се движат винаги по един и същи начин - с малко или въобще без никакво желание."
Случайно или не, но това е нещото, което британците силно ненавиждат в много от министрите на Блеър.
Неочаквано през последните дни г-н Бланкет беше попитан дали иска да стане водач на Великобритания и той отговори на репортерите:
"Познавам работата на министър-председателя толкова отблизо, че с увереност мога да кажа, че тази работа абсолютно изсмуква човека както личностно, така и професионално. Нещо повече, ако има избори скоро или когато и да е, аз няма да мога да победя."
Той сподели по-нататък, че работата не му е била основна цел, когато е отишъл да поеме задълженията си в министерския съвет. Никога не се е стеснявал от публичността и написва своята биография като книга, която озаглавява: "Политиката и прогреса", като прави опит за повторна връзка на гласоподавателите с политиците. А на личната му уеб-страница всеки може да се убеди в идеите и опита, който той споделя под заглавието: "Моите ценности и моята философия". Относно физическия недъг той навсякъде - с повод или без - продължава да отстоява становището, че пред зрителноувредените граждани не трябва да има бариери и граници, които да определят какво може да върши един сляп човек и какво - не. Определя слепотата просто като неудобство, а не като неспособност.
Роден е сляп в град Шефилд, чийто представител се явява той в парламента понастоящем. Въпреки че родителите му са предани хора, той търпи доста лишения по време на своето детство. На 4-годишна възраст бива изпратен в училище за слепи. Когато навършва 12 години, загубва баща си вследствие на трудова злополука. Компанията, в която се е случила злополуката, отказва да изплати компенсации на семейството. Следва живот в пълна мизерия.
През училищните ваканции той завършва курс за акордьори, което се смята за подходяща професия за хора без зрение, а след училището за слепи завършва с отличие шефилдския университет специалност политическа теория. На 16-годишна възраст става член на лейбъристката партия, на 22-годишна възраст е избран за градски съветник, а на 33-годишна възраст вече е начело на градския съвет. През 1987 влиза в парламента.
По време на работата си в шефилдския градски съвет той е бил толкова радикален, че град Шефилд е бил смятан за нещо като социалистическа република на територията на южен Йоркшир, но днес той е считан за по-консервативен от самите консерватори. По този начин той става изразител на лейбъристите за намаляване на разликите при понятията "ляво" и "дясно".
Като министър на образованието в първия кабинет на Блеър той се представя отлично. Основните критики към правителството на Блеър тогава бяха, че обещанията се различават твърде много от това, което се прави в действителност. Действията на министъра на образованието бяха подминати вероятно защото той предприе доста големи реформи в своята област. За повишаване ефективността в началните училища той въведе намаление числеността на класовете и нови стандарти при оценяване знанията на учениците.
Но критиките, разбира се, не са отминали и него. Например той често е бивал атакуван от лявото крило на лейбъристките законодатели, както и от различни граждански организации за човешки права, свободи и пр.. Те недоволстват от него може би поради доста саркастичния му език и честите му твърдения, че в почти всички случаи исканията им са твърде пресилени и недобре обмислени. Той отговаря, че ако бездомните деца, които живеят в различни приюти, както и емигрантите, непознаващи още английските закони и английските жизнени стандарти, се вкарат в основния училищен поток, то това ще доведе до рязко намаляване ефективността на училищния процес. Поради тези и много други причини реформите трябва да се провеждат прецизно и след внимателно анализиране на текущата ситуация.
Тогава така беше в областта на образованието, а когато през месец юни тази година г-н Бланкет информира камарата на общините, че за пръв път след Втората световна война правителството обмисля да предложи на британците въвеждането на идентификационни карти, реакцията отново беше много остра. Твърдеше се, че това представлява нарушение на човешките права, но той с усмивка отговори, че няма нищо страшно, ако това се извърши по подходящ начин и хората няма от какво да се страхуват относно собствената си личност, ако досиетата им са чисти.
Но в мнозинството от случаите за г-н Бланкет е характерно, че той винаги влиза в спор със своите опоненти по начин, напомнящ спортна битка, като често обвинява например британската преса, че тя предлага невярна информация и почти винаги се намира на прага на лудостта.
От друга страна, той пък избягва лесните обобщения, като например търси много внимателен подход по отношение арестуването на хора, търсещи подкрепата на различни приюти и желаещи да им бъде признат статут на имигранти, въпреки че имат родители, родени във Великобритания. Много внимателно подхожда към смекчаването на закона за ползване на марихуана, а също така и по отношение модернизирането на твърде остарелите закони, третиращи сексуалното поведение. Предпазлив е твърде много и по отношение намаляването на престоя в затворите. Пръв се зае с трудната задача по задържане на хора, заподозрени в тероризъм след терористичните атаки на 11 септември 2001.
Същевременно не спира да се шегува със своята слепота винаги, когато е възможно. Често обича да казва, че има голямо преимущество пред другите, защото може да чете легнал в леглото си, без да има нужда от светлина и че е единственият политик, който може, докато чете своята реч, да гледа директно към публиката.
Когато наскоро беше запитан за мнението му относно премахването на уличните светофари в холандската общност, той отговори, че се надява в тази общност да няма много потребители на кучета-водачи.
След развода си със своята съпруга Рут през 1990 той се уединява, като основната част от времето си посвещава на прослушване на ленти, на които има записана огромна информация, която прехвърля на брайлова хартия. На своята мемоарна книга "В един ясен ден" той поставя надслов: смях - липсва.
Но, разбира се, той притежава голямо чувство за хумор и често черният му лабрадор Люси е повод на неговите шеги. Много пъти фотографите се оплакват, че Люси вместо да гледа към тях, се опитва да ги захапе за панталоните, а той се шегува, като казва, че с това си поведение може би се опитва да им каже нещо.
Превел: Недко Недев по материали от Интернет
През 2001 г. АНЕБ спечели проект пред фондация "Отворено общество". Идеята ни бе дадена от г-н Спас Карафезов. Темата на проекта бе "Есперанто - комуникации без граници". Благодарение на него бяха организирани курсове за изучаване на международния език есперанто за начинаещи и напреднали с над 40 участници. Две трети от тях се явиха на изпит и получиха свидетелства за първа и втора степен знание на езика. Един от курсовете бе в училището за деца с нарушено зрение във Варна с преподавател възпитателката Добринка Бодичева. Бяха издадени малък есперантско-български речник (на брайл), учебници за начинаещи и напреднали (на брайл) и за слабовиждащи на едър шрифт и на касети.
На 21 и 22 юни 2002 г. в училището за деца с нарушено зрение във Варна се проведе традиционната среща на невиждащите есперантисти в България. В нея участваха над 50 човека от цялата страна.
От 20 до 27 юли т. г. в курортния град Балатонлеле на брега на Балатонското езеро в Унгария се проведе шейсет и осмият Международен конгрес на слепите есперантисти. Участваха деветдесет и трима души от 15 страни от Европа и Америка (Канада). Конгресът се проведе в луксозния хотел "Пошташ" сред обширен парк на 50 м от брега на езерото при прекрасни условия за делова работа и почивка.
Темата на конгреса беше "Слепотата днес". Заслужават внимание докладите на А. Ковач (Хърватия): "Слепотата днес не е най-трудната инвалидност", два доклада на Варо и Чаба (Унгария) за компютърното обучение на невиждащите, на Варо: "Ежедневието на мен - слепия", на А. Карвонен (Финландия): "Причини за слепотата днес".
В рамките на конгреса се проведоха две заседания на ръководството на ЛИБЕ и две заседания на общото събрание на ЛИБЕ. Членове на ЛИБЕ са и четирима българи, един от които е член на ръководството на ЛИБЕ.
Културната програма включваше една международна вечер с участие на всички представени страни, две екскурзии - целодневна до Будапеща с концерт от самодейци в училище за слепи деца с полудневна разходка с кораб по езерото и посещение на винарска изба с вечеря и дегустация на вина. Естествено, не липсваше и плаж.
Конгресната атмосфера както обикновено е много задушевна и емоционална, с много неформални и полезни срещи и разговори между стари и нови приятели.
Следващият конгрес през 2003 г. ще се състои в Гьотеборг, Швеция.
Владимир Желев
Астрономи от НАСА наскоро сигнализираха, че орбитата на открития от тях астероид 2002 NT7 навярно ще се пресече със земната на 1 февруари 2019 година. Последиците от евентуалното стълкновение ще са ужасни - от лицето на планетата би изчезнал поне един континент, биха настъпили необратими глобални изменения на климата. Спешно трябва да се обмислят мерки за спасението на човечеството, призовават учени.
"Шансът астероидът да се блъсне в Земята на посочените дата, месец и година, е 1 на 60.000", обяви Алън Фицсимънс от Кралския университет в Белфаст, Северна Ирландия. Дон Дейвидсън от масачузетския технологически институт пък посочва още по-малко число - 1 на 250.000. Най-голям скептик засега е проф. Сергей Воробанов от института по астрономия към Руската академия на науките: Апокалиптичните прогнози няма да се сбъднат - 2002 NT7 не е опасен за планетата ни. За да предскажем поведението му, трябва да го държим под око поне няколко години, защото вселенски скиталци вече два пъти унищожаваха живота на Земята. Науката доказа, че преди 251 милиона години от лицето на планетата ни изведнъж изчезнали единствените обитатели на сушата - трилобитите (същества, подобни на хлебарките). Заедно с тях загинали всички морски животни и 70 процента от растенията. Напълно възможно е виновник за страхотната катастрофа да е астероид с диаметър около 6 километра, сблъскал се със Земята. 186 милиона години след "великото измиране на видовете", както учените наричат колизията, в планетата ни отново се ударил астероид. И този път поразиите били невъобразими - 75 на сто от живите същества, населявали Земята, в това число и динозаврите, изчезнали яко дим. Докато астрономите наблюдават космическия скиталец 2002 NT7 и трескаво изчисляват вероятността за трети катаклизъм, причинен от астероид, цяла армия специалисти чертаят планове за оцеляване на хомо сапиенс. Пълен абсурд е земните хора да бъдат преселени на планета от Слънчевата система. На Меркурий ще се опържим - твърде близко е до звездата ни, Венера също е прекалено жежка, пък и нейната атмосфера е коктейл от отрови, Юпитер, Сатурн, Нептун и Плутон са газови кълба с ниска температура. Остава Марс. Дали за 10-15 години ще успеем да се евакуираме на червената планета? Надали. Остават другите два варианта - 2002 NT7 да се унищожи или пък да бъде отклонен от сегашната си орбита. За съжаление науката все още не разполага с достатъчно надеждни апаратура и технология за взривяване на астероида. Американски и канадски физици разработват гравитационен щит, който да отблъсне нашественика. Руски екип се труди върху фантастичната идея към него да се прикачи космически кораб-тласкач и да го отмести от сегашната му орбита. Френски и италиански инженери пък залагат на атомни и електромагнитни двигатели. До 2-3 години ще стане ясно има ли нужда да озаптяваме астероида или вълненията около него ще се окажат много шум за нищо.
Вестник "Новинар"
Напоследък с формата на Земята се случват необясними неща, разкриха специалисти. Според американските учени Кокс и Чао от 1998 г. насам нашата планета е започнала да се разширява в зоната на екватора, съобщи сп. "Сайънс".
Известно е, че земното кълбо не е с правилна форма, а е приплеснато на полюсите. Тази геометрична форма е наречена от учените геоид, с други думи - подобна на Земята. Изследвания, направени с помощта на космически спътници, са показали, че по линията на екватора се наблюдава увеличаване на диаметъра на Земята. С други думи, планетата ни става още по-приплесната.
Авторите на изследването са Кристофър Кокс и Бенджамин Чао, посветили на феномена пулсации около 25 години. По време на наблюденията си учените са установили, че параметърът на промяната на ширината на Земята, която в научния свят се нарича J2, в по-голямата част от времето е намалявал. Основната причина за явлението се крие в това, че поради топенето на ледовете земната мантия - слоят, разположен между земната кора и ядрото - сякаш изсъхва.
От 1998 г. насам обаче положението е точно обратното. Според изследванията на учените нито измененията в нивото на световния океан, нито прекалено бързото топене на ледената маса могат да бъдат причина за резките промени.
Специалистите продължават да изследват явлението. Кокс, който представлява Центъра за оказване на информационни и научни услуги Рейтион, както и Чао, един от водещите специалисти на НАСА в тази област, изказват предположението, че причината може да бъде в промяната на масата на "границата" между ядрото и мантията на Земята.
Вестник "Сега"
Резултатите от скорошни изследвания на американски учени сочат, че много представители на земната фауна чувстват дори най-незначителни трептения на земната кора. Животните не само долавят, но и "дешифрират" сеизмичните вибрации, обясняват физичката Катлийн Родуел от станфордския университет, САЩ, и нейната сънародничка Пеги Хил, биоложка от университета в Тулса.
Досегашните наблюдения на общуването между тях отчитаха само контактите на базата на зрението, слуха и обонянието - сетива, притежавани и от хората. Единственият бозайник, за който се знаеше, че комуникира чрез сеизмични сигнали, бе слонският тюлен - животно, известно със своята агресивност. Лека-полека обаче на бял свят излизат подобни факти и за други големи сухоземни бозайници.
Слоновете, носорозите и лъвовете също използват сеизмичните вибрации като средство за общуване. Те издават силни звуци, които се разпространяват и по земята, и по въздуха. По този начин - тръбейки с хобота и тропайки с крак - слоновете например разговарят един с друг на разстояние 50, че и повече километра.
Оказа се, че сигнали, които хомо сапиенс възприема като акустични жабите и гущерите "чуват" и като обикновени звуци, и като сеизмични трептения. Вибрациите се регистрират и тълкуват от специфични клетки във вътрешното ухо на тези земноводни. Слоновете пък притежават рецептори за вибрации в хобота си, но могат да приемат послания и със скелета и голямото си средно ухо. Лъвовете имат рецептори за сеизмични сигнали в лапите и също както скорпионите ги използват за намиране на храна. Ненадминатите певци - щурците - пък се ориентират в пространството единствено по трептенията на земната кора, използвайки специален микроскопичен сегмент, разположен на главата им, и не обръщат почти никакво внимание на песните на себеподобните. С природна миниатюрна антена сеизмичните трептения долавят пчелите, осите, комарите, водните кончета и мухите.
Вестник "Новинар"
Климатични аномалии на Земята не е имало, няма и никога не ще има, наводненията в някои райони и засушаванията в други са само краткотрайни капризи на времето, съобщиха руски, австралийски, американски и френски учени. Според тях планетата ни е единственият обект в Слънчевата система, който може да се саморегулира.
Интернационалният екип, въоръжен с ултрамодерна техника, изследва климата в продължение на 25 години. Той доказа, че океаните участват по-активно, отколкото се предполагаше, в изключително важния за климата процес, познат като кръговрат на водата. Оказва се, че неизвестен (засега) механизъм, вероятно командван от някакво устройство в земното ядро, "дирижира" поведението на океаните така, че те обменят определени количества влага. Внимание: устройството си знае работата - специфичният трансфер се извършва в строго определен момент, когато съответен земен регион се задъхва от суша. Специалистите смятат, че той е океанският ключ към контрола на климата.
Изследователите откриха още една интересна подробност, отнасяща се до промените на времето. Става дума за поведението на облачната покривка. Когато средната температура на планетата ни се понижи (дори с няколко стотни от градуса), облаците действат като щит, който задържа топлината в атмосферата (явлението е известно като парников ефект). Водните капчици и парата в атмосферния въздух поглъщат топлината и я препращат към земната повърхност. Така температурата се повишава. Ако обаче планетата се загрее повече от необходимото, облаците излъчват в Космоса натрупаната в тях топлина. Кой "нарежда" на огромните образувания от пара да насочват топлинната енергия към земната повърхност или във вселенските простори? Навярно пак "онова" устройство в ядрото на планетата предполагат изследователите.
Знае се, че на Марс е твърде студено, Венера пък е кошмарно гореща - това сигурно се дължи на факта, че съседките ни не разполагат със земното устройство, регулиращо климата. Поради особено стечение на обстоятелствата или пък по силата на нечия воля планетата ни е "галеното дете" на Слънчевата система - тя е единственият привилегирован обект, който никога не ще се превърне нито в хладилник, нито в пържолник.
Вестник "Новинар"
Къщи, дишащи като кожата на човешко тяло, конструираха испанските архитекти Хавиер Руеда и Луис Ласаро. Те са екологично чисти и лесно се демонтират.
"Ние създадохме експериментална изследователска лаборатория, в която ще се конструират прототипи, отговарящи на най-новите екологични изисквания и осигуряващи тройно повече енергия при използване на половината от традиционните ресурси", обяснява Хавиер Руеда. Първите пет постройки вече са факт. Те се намират край испанския град Естрамадура, едноетажни са и всяка от тях има площ около 120 кв.м. Изградени са от дърво, корк, коноп и специална рециклирана хартия.
Двамата архитекти недолюбват желязото и цимента и поради това употребата на тези материали е символична. Основите на постройките не са вкопани в земята и при необходимост лесно могат да се демонтират и да се пренесат на друго място. Стените им буквално дишат, пропускайки в помещенията чист въздух (мръсният се отвежда чрез специални "пори" в атмосферата).
На покривите на сградите са монтирани 62 кв.м фотоклетки, трансформиращи слънчевата светлина в най-евтиния на света електричен ток. Специално приспособление, състоящо се от вдлъбнатата част на сателитна чиния, облицована с алуминиево фолио, изпълнява ролята на отражател на слънчевите лъчи. "Паницата" натрупва топлинната енергия на звездата ни и я насочва към устройство, наподобяващо печка. Въпросната топлинна енергия е толкова голяма, че в тенджера, намираща се върху "печката", може да се сготви ястие за не повече от 5-6 минути.
Руеда и Ласаро разработват технология, която ще даде възможност на пода, изработен от пореста материя, да доставя на обитателите енергия от земните недра. Архитектите са се "заканили" да използват и неизчерпаемата енергия на вакуума - създават уред, който ще я трансформира в механична.
Вестник "Новинар"
Когато ви настигне гръмотевична буря сред природата, трябва да се пазите от високи дървета и стърчащи канари. Седнете на сухо, не лягайте и не докосвайте земята с ръце, клекнете с плътно прибрани нозе. Ако сте на колело, слезте от него. Не пипайте метални предмети. Отдалечете се от електропроводи, метални конструкции, огради, парапети.
Ако бурята ви изненада в река, езеро или басейн, незабавно излезте.
Вкъщи изключете от мрежата телевизора, кабела от външната антена, компютъра, видеокасетофона и другите елуреди. Стойте далеч от чешми, балконски врати, прозорци.
Вестник "Новинар"
Американски учени установиха, че жените живеят по-дълго от мъжете, защото спят по-добре и по-дълбоко.
Според специалистите представителките на нежния пол страдат значително по-рядко от нарушения на съня в сравнение със силната половина на човечеството и спят по-дълбоко. Скорошни изследвания показват, че недоспиването влияе върху нивата на хормоните и върху натрупването на вредни вещества в организма. Д-р Александрос Вгонтазас от университета в Пенсилвания твърди, че по време на еволюцията жените започнали да спят по-дълбоко и по-пълноценно, за да могат да се справят с плачещите бебета и честите събуждания през нощта. Той смята, че това може да обясни защо жените живеят по-дълго от мъжете.
Американските учени проучиха ефекта, който предизвиква ограничаването с 2 часа на нощния сън при 25 мъже и жени на около 20 години. След седмица доброволците станали по-сънливи и не се представяли добре на тестовете за бърза реакция. И при дамите, и при кавалерите се наблюдавало увеличение на количеството на веществата, наречени цитокини, но само при силния пол нивото им било толкова високо, че би могло да допринесе за развитието на диабет и натрупването на наднормено тегло. Оттук учените заключават, че недоспиването при мъжете е много по-опасно, отколкото при жените. В изследването се посочва също, че жените спят средно по 70 минути дълбок сън на нощ, а мъжете - едва 40 минути.
Вестник "Новинар"